Мълчеливи човечета,
мълчеливи деца,
в една скучна и сива действителност,
андрешковци безчет,
лъжат и мажат филии с лютеница,
едно българско изобретение - чушкопек,
до там сме,
за друго акъл няма....
всъщност... обърках се много,
защото както е казал поета,
"обичаме много и щеме един друг да се ядеме",
това сме ние,
по-скоро Вие,
Аз съм емигрирал отдавана,
чисто духвно,
Не Ви слушам,
Не Ви разбирам,
пък и не желая,
можеби защото Ви презирам,
или защото сте ми безразлични, 
но не е проблема в простотията,
а в шизофренното Ви поведение,
че уж от една страна сте морални,
че уж правите разлика между правилно и неправилно,
а все се криете в храстите, като мишки,
щото някой друг трябвало да реши проблема,
защото... тия неща Ви се струват далечни,
една действителност в която отговорноста е далечна,
далчена и неясна,
донякъде дори абстрактна,
но нищо...
там някъде на най- ниското базово стъпало,
отново лапаме филии с лютеница,
нечовешки прости,
отнели ни цялото достойнство,
тънем в дълбока душeвна бедност,
отчуждени от всичко и от всеки.