Накратко през ада,
минaвам накратко,
някъде с двеста,
двеста и двадесет, 
върху жерава,
от куп потни жени,
и техните потни жлези,
отделят ли... отделят,
пак тая течност,
налей ми отново,
искам да се натряскам тотално,
да се отцепя брутално,
за да потъна във мрака,
събуждам се пак на земята,
оповръщан зловещо,
заспал пред блока,
под нечия тераса,
ебахти ташака,
навеждам главата смирено,
те ме сочат с пръст разерено,
ненавиждат ме социално,
ненавиждам ги брутално,
по дяволите всичко,
по дяволите всеки,
и таз ваша държава,
пикая на всичко,
пикая на всеки,
и не ми наливай вече,
не ми наливай човече,
че ще те оритам,
и шъ та наритам.